Старобългарски речник
прѣвꙑшьн҄ь
прѣвꙑшьн҄ь
-
прил
1.
Прен. Превъзхождащ, превишаващ, който стои по–горе
съ рабꙑ гъ. съ мрътвꙑм бъ. съ ѹмеръшім жівотъ. съ повнꙿнꙑм. неповнꙿнꙑ. съ сѫштм въ тъмѣ. не мръѧі свѣтъ. съ плѣнꙿнкꙑ свободтель. съ прѣꙇсподьнм. прѣвꙑшъні нбсъ. хъ на ꙁемі
К
13a 11
Срв.С
449.14
2.
Прен. За Бога — който стои над всичко, всевишен
навед мѧ на пѫть тво правꙑ. ꙇ довед мѧ оца твоего прѣвꙑшънѣаго. ѣко прославлѣетъ сѧ мѧ твое. оца сна ꙇ стааго дха
СЕ
36b 3—4
вьꙁъпвъꙶ велемь гласомь. сꙑ на распонѣ къ оцю своемѹ нбсънѹмѹ. прѣвꙑшънюмѹ гласъмь. бже бже по ьто мѧ остав
СЕ
43b 3—4
благословьнъ с г бже нашъ. ꙗко ꙁбав отъ рѫкꙑ съмрьтьнꙑ жꙁнь нашѫ. нꙑнѣ ѹбо въꙁдамъ т славѫ прѣвꙑшьн҄юмѹ богѹ нашемѹ
С
112.23— 24
Изч
СЕ
К
С
Гр
ὁ ὑπεράνω
прѣвꙑшънь
Нвб
превисший
остар
ВА