Старобългарски речник
прѣвꙑшь 
прѣвꙑшь прил Превъзхождащ, превишаващ, който стои по–горе тебе рад богъ тво. бꙑхъ сꙑнъ тво. тебе рад господь сꙑ. прѧхъ обраꙁъ тво раба. тебе рад сꙑ прѣвꙑшь небесъ. прдохъ на ꙁемьѭ  подъ ꙁемл҄еѭ. тебе рад ловѣка С 469.1 Изч С Гр ὁ ὑπεράνω Нвб превисший остар ВА