Старобългарски речник
прѣвъсходт 
прѣвъсходт -прѣвъсхождѫ -прѣвъсходш несв Превъзхождам, надминавам някого по мноꙁѣхъ же лѣтѣхъ прѣбꙑваньꙗ ма въкѹпѣ.  сꙗньꙗ въ жт. по бол҄ьше въꙁдръжан ѧ сꙙ блаженꙑ анна. прѣвъсходꙙште свого ѹтелꙗ. альбѣ  многѹ пѣтю непрѣстанꙿнѹѹмѹ. въдавъ себе  обноштънѹѹмѹ стоꙗнью С 548.5—6 Изч С Нвб превъзходя остар