Старобългарски речник
прѣвъсходт
прѣвъсходт
-прѣвъсхождѫ
-прѣвъсходш
несв
Превъзхождам, надминавам някого
по мноꙁѣхъ же лѣтѣхъ прѣбꙑваньꙗ ма въкѹпѣ. сꙗньꙗ въ жт. по бол҄ьше въꙁдръжан ѧ сꙙ блаженꙑ анна. прѣвъсходꙙште свого ѹтелꙗ. альбѣ многѹ пѣтю непрѣстанꙿнѹѹмѹ. въдавъ себе обноштънѹѹмѹ стоꙗнью
С
548.5—6
Изч
С
Нвб
превъзходя
остар