Старобългарски речник
прѣвъꙁност 
прѣвъꙁност -прѣвъꙁношѫ -прѣвъꙁносш несв Превъзнасям, възвеличавам някого радѹ сѧ крьтⷭ҇е ст трѧстьн на немьже. еднь ѡⷣ троѧⷰ пльтоносець. пргвоꙁⷣ сѧ. нась пргвожденнхь неестнѫ вь гьлѫбнѣ. прѣвьꙁносѧще его во вьсѧ вѣк ТФ Б 7 Изч ТФ Гр ὑπερυψόω прѣвьꙁност Нвб превъзнасям ОА ЕтМл БТР АР