Старобългарски речник
прѣвъꙁт 
прѣвъꙁт -прѣвъꙁдѫ -прѣвъꙁдеш несв св Надминавам, надвишавам, превишавам ѣко беꙁаконѣ моѣ прѣвьꙁдѫ главѫ моѭ. ѣко брѣмѧ тѩжько отеготѣшѩ на мѩ СП 37.5 Срв. СЕ76a 10 каꙗ бо польꙁа рьц м. лхо потрѣбꙑ надꙑмат сꙙ.  довл҄ьствꙋ прѣвьꙁдѫштѹ. се  тѣло погѹбтъ.  дѹшевно благород прѣдатъ С 494.20—21 Изч СП СЕ С Гр ὑπεραίρω ὑπερβαίνω прѣвьꙁт Нвб Срв възида диал ВА НГер МлБТР ЕтМл РРОДД РБЕ ДА