Старобългарски речник
прѣвъꙁвьрѣт 
прѣвъꙁвьрѣт -прѣвъꙁвьрѭ -прѣвъꙁвьрш св Изпадна в силен гняв, кипна прен гда же с слꙑша велавꙑ онъ  сверѣпꙑ. не сътръпѣвъ дръꙁост мѫжь. прѣвъꙁвьрѣвъ ꙗростѭ. съматраше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст. да б длъгѫ  лютѫ мꙿ. сътворлъ съмрьть С 88.28 Изч С Гр ὑπερζέω Нвб Срв превря ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР възвря ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ