Старобългарски речник
прѣврѣдт 
прѣврѣдт -прѣврѣждѫ -прѣврѣдш св Престъпя, наруша [правила, норми] с въсѣ прідѫ на нꙑ  не ꙁабꙑхомъ тебе. ї не прѣврѣдіхомъ въ ꙁавѣтѣ твоемъ СП 43.18 мілості же моеѩ не раꙁорѫ отъ ніхъ. ні прѣврѣждѫ въ рѣснотѣ моеі СП 88.34 Изч СП Гр ἀδικέω прѣврѣдіт Нвб Срв [по]вредя, [у]вредя, вредя несв