Старобългарски речник
прѣвратт 
прѣвратт -прѣвращѫ -прѣвратш св 1. Превърна, променя, преобразя ї правраті въ кровъ рѣкꙑ їхъ. ї тѫьнꙑѩ іхъ. ѣко да не піѭтъ СП 77.44 прѣвраті водꙑ хъ вь кровъ. ї ꙁбі рꙑбꙑ іхъ СП 104.29 Образно.  въꙁдрасті люді своѩ ѕѣло.  ѹкрѣпі ѩ пае врагъ іхъ. прѣвраті срдце сво. въꙁненавідѣті людеі его  лестъ створіті въ рабѣхъ его СП 104.25 вдꙙ ловѣьскꙑ добрꙑѧ женꙑ  дьштер. тѣмъ похотꙙ і  вь лце бесѣдѹѧ мъ.  съвъкѹпл҄ѣѧ сꙙ сь н҄м. прѣврат ѧ ст ї акꙑ бога. своѭ вльхвовънѫѭ хꙑтростѭ ꙁмѣнꙗѧ сꙙ С 7.21 2. Употребя, въздействам чрез нещо вждѫ же раꙁбонка прсно мꙙ нѹдꙙшта.  нѣ ѹдо. не бо нъ  породънꙑѧ двьр прнѹд. хꙑтро отъ насъ (вм. хꙑтрость на, Север., с. 335, бел. под линия) съпасъ прѣвратвъ С 437.14 прѣвратт ѹмъ μεταπείϑω τὸν λογισμόν Разубедя, разколебая въпрашавъ же ѧ  ѹвѣдѣвъ прлежьно.  непрѣклоньно сповѣдан хъ.  не въꙁмогъ прѣвратт мъ ѹма С 111.10 Изч СП С Гр μεταστρέφω μεταβάλλω [вар. εξίστημι καὶ ποιέω] правратт Нвб превратя [се] остар ВА НТ НГер ЕтМл