Старобългарски речник
прѣвелкъ 
прѣвелкъ -ꙑ прил 1. Преголям по размери, огромен  їсшъдъ нѣкꙑ отъ жвѫштїхъ тѹ вдѣ.  текъ повѣда ѹтелю свомѹ. глꙙ. ꙗко ꙁвѣрь прѣвелкъ стотъ прѣдъ двьрьм С 558.25 2. За глас, вик и под. — много силен, мощен  рее к н҄емѹ. поѹмлъ л сꙙ с ꙋбо кодрате. л н. онъ же прѣвелкомъ гласомъ въꙁꙿпвъ рее. ꙁмладь ногът цѣломѫдръствѹѭ С 117.26 3. Превелик, изключителен, необикновен любвꙑ ьстемь добро дѣѭштмъ хс. раꙁбонка грꙙдѫште просвъша с прѣвелкꙑ даръ дномь асѣ покаꙁа С 427.13 тѣ же ѧстѣ  ꙁа ноꙁѣ. съ прѣвелкомъ веселмъ к н҄емѹ пртекш С 446.8 отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ. беꙁаконьно сѫште. просвѣштат о творꙙштїмъ прѣвелко беꙁаконь С 485.2—3  по сьврьшенѣѣмь го покаан.  добл҄мъ сповѣдан. прѣвелкаꙗ ѹдеса. лко бо велко въꙁдръжань  жт прѣжде обав С 520.29 нъ обае велкаꙗ дарѹѭштааго хса. прѣвелко лколюб. вьсѣхъ лкъ спсн пае С 522.13  с н҄мъ вьс таково прѣвелко ѹдо вдѣвꙿш.  прославшꙙ таковаꙗ дарꙋѭштѹмѹ боѧштїмъ сꙙ го С 563.12— 13 4. Като същ. прѣвелко ср ед Величие, могъщество  въ сво ѹмъ пршъдъ отъ свобожденьꙗ бѣсовьска. вдꙙ прѣвелко дѣла. ꙗкоже мѹ бѣ на помошть орѫжь С 560.13 Изч С Гр ἀνυπέρϑετος μέγιστος ὑπερβάλλων ὑπὲρ δύναμιν Нвб превелик остар ВА НТ ДА