Старобългарски речник
прѣбꙑт 
прѣбꙑт -прѣбѫдѫ -прѣбѫдеш св 1. Пребъда, остана да съществувам, просъществувам вечно глааше же с къ вѣровавъшмѣ вь нь юдеомъ. аште вꙑ прѣбѫдете въ словес моемъ. вꙑстнѫ ѹенц мо бѫдете М Йо 8.31 З А аште прѣбѫдете въ мьнѣ. ꙇ гл мо въ васъ прѣбѫдѫтъ М Йо 15.7 З А СК не вꙑ мене ꙁбърасте нъ аꙁъ ꙁбърахъ вꙑ  положхъ вꙑ. да вꙑ дете  плодъ прнесете. ꙇ плодъ вашъ прѣбѫдетъ. да егоже колжъдо просте. отъ отца въ мѧ мое дастъ вамъ М Йо 15.16 А СК в н(а)ѧтъкъ тꙑ г ꙁемлѫ осн(о)ва  дала (!) рѫкѹ твоею сѫтъ нбса. та погб(н)ѫтъ тꙑ же прѣ(б)ѫдеш Е 8б 4—5 ї съмѣріть клеветьніка і прѣбѫдетъ съ слъньцемь. ї прѣжде лѹнꙑ рода родъ СП 71.5 ѡца же  сна. ꙇ дха вꙿс прѣстааго. едномѫдръно вѣрън. славословмъ. достоно молѧще сѧ. еднъство бжства. вь трехъ сѫще ѹпостасехъ. несъмѣсъно прѣбѫдѫще. просто нераꙁдѣльно СЕ 86a 19—20 мол҄ѣаше сꙙ мъ глагол҄ꙙ. прѣбѫдѣте о вѣрѣ хсовѣ.  молтвѫ сътворте о мнѣ къ гѹ С 16.25 2. Остана в известно състояние, положение обрат ѹмъ отроковц.  ста прѣбꙑвъша. трѹдста сꙙ ꙁвѣсто въ вꙿсе стотѣ съхранвъша сво тѣлесѣ С 25.27—28  мъ ꙁа ѹꙁдѫ кон҄ѣ го ставьꙗше . глагол҄ꙙ отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ. онъ же по обꙑаю свомѹ непрѣклоненъ прѣбꙑстъ. сѫшт же блꙁъ цѣсара. бꙗхѫ  да отъстѫптъ С 193.1 аште бо аꙁъ да не вьведѫ. прѣбѫдѫтъ двьр ꙁатворенꙑ С 438.8 гда же ѹбнъ бꙑстъ вьсѣхъ васъ ѹтанъ. прѣбѫдѣмꙑ ѹбо бьдꙙште. не сьпꙙште. да глѫбокꙑ сънъ ждовьскъ вдмъ С 439.8 вълѣꙁъша же вь темнцѫ славьꙗста ба. ꙗко прѣбꙑста въ мꙙ хрстово беꙁ врѣда С 139.13 въ неѡк҄есарї же тъгда обладаѭштхъ. отъ дха неста ꙗ(...) прѣбꙑ напрасно глѹхъ  нѣмь  всѣмъ тѣломъ раслабьнъ С 552.22 пораженъ дхомъ непрꙗꙁнномъ. прѣбꙑ самъ нѣмъ  неподвжмъ С 562.10 Издържа, изтърпя, изтрая. бѭштї же беꙁꙿ млост бꙗхѫ. онъ же бнъ  прѣбꙑвъ многꙑ асꙑ вь тѣхъ ранахъ беꙁъ гласа прѣда дѹшѫ С 47.9—10 толко же мꙋ ꙁъла нанесъшѹ н дꙿного гласа спꙋст. нъ прѣбꙑ тръпꙙ акꙑ номѹ а не самомѹ страждѫштѹ С 153.5 3. Прекарам, престоя, преживея известно време някъде; остана някъде по семь сънде съ въ каперънаѹмъ. самъ  мат его. ꙇ братрѣ его. ꙇ ѹенц его. ꙇ тѹ не мъногꙑ дьн прѣбꙑшѧ М Йо 2.12 З А ꙇ де. пакꙑ на онъ полъ оръдана. на мѣсто ждеже бѣ оанъ прѣжде кръстѧ. ꙇ прѣбꙑстъ тѹ М Йо 10.40 З вон же дошꙙ съ стꙑмъ васлскомъ.  шедъше прѣбъшꙙ сь н҄мь въ домѹ го С 16.22—23 прѣшедъ рѣкѫ  отънемогъ. прѣбꙑ тѹ блюдомъ пр брѣꙁѣ рѣкꙑ С 150.9—10  вдѣвъ пакꙑ павъла глагола мѹ. отд отъсѫдѹ старье. пото мꙙ нѹдш. не можеш сьде прѣбꙑт С 170.20 свꙙтаꙗ же бѣста поѭшта  хвалꙙшта бога. прѣбꙑшꙙ же ꙁвѣр ꙁатворен сь н҄ма тр дьн С 183.27—28 повелѣшꙙ ѫжемъ ꙁа ногѫ повръꙁъше  влѣшт. вънъ на мраꙁъ.  прѣбꙑт мѹ на ледѣ вьсѫ ношть С 261.9 вьсѣдъ въ корабь прде въ ерѹсалмъ.  прѣбꙑвъ въ гостньнц ꙗже прѣдъ градомъ С 282.14—15 молшꙙ го прѣбꙑт отроковц ѹ н҄его в҃ дьн. дон҄елже до коньца свободтъ сꙙ отъ бѣса С 520.14 4. Прич. мин. деят. като същ. прѣбꙑвъше м мн οἱ μεμενηκότες Тези, които са издържали; устоялите вꙑ же есте прѣбꙑвъше съ мноѭ въ напастехъ мохъ М Лк 22.28 З М З А СК Е СП СЕ С Гр μένω διαμένω ἐπιμένω συμπαραμένω ἐμμένω καταμένω καρτερέω διάγω διατελέω παραγίγνομαι διαγίγνομαι ποιέω φυλάσσω [вар. τηρέομαι] Нвб пребъда ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР