Старобългарски речник
прѣбꙑват 
прѣбꙑват -прѣбꙑваѭ -прѣбꙑваш несв 1. Пребъдвам, просъществувам, живея вечно а рабъ не прѣбꙑваатъ въ домѹ въ вѣкъ. снъ же прѣбꙑваатъ въ вѣкъ М Йо 8.35 З А дхъ стнънꙑ. егоже мръ не можетъ прѩт. ѣко не вдтъ его н ꙁнаатъ его. вꙑ же ꙁнаате . ѣко въ васъ прѣбꙑваатъ.  въ васъ бѫдетъ М Йо 14.17 З А СК аще ꙁаповѣд моѩ съблюдете. прѣбѫдете въ любьв мое. ѣкоже аꙁъ ꙁаповѣд отца мое(го) съблюсъ. ꙇ прѣбꙑваѭ въ него любьве М Йо 15.10 З А СК  нꙑ раꙁѹмѣхомъ. любъве ѫже матъ бъ в насъ. бъ любꙑ естъ. жъ прѣбꙑваеⷮъ въ любъв. въ бꙁѣ прѣбꙑваетъ.  бъ в немъ прѣбꙑваетъ Е 37а 12, 13, 14 вражьѣ оскѫдѣшѩ орѫжьѣ в конець.  градꙑ раꙁдрѹшлъ е погꙑбе памѩть іхъ съ шюмомъ.  гь въ вѣкъ прѣбꙑваетъ СП 9.8 та погꙑбнѫтъ тꙑ же прѣбꙑваеші.  вьсѣ ѣко ріꙁа обетъшаѭтъ СП 101.27 тꙑ бо ес бъ нашъ.  прѣбꙑваетъ твое црство. ꙇ тебѣ славѫ въсꙑлаемъ СЕ 102a 1 нтоже отъ вьсего того тъьно стъ. блаженъства праведънꙑхъ. с бо ммоходꙙтъ. а наша прѣбꙑваѭтъ С 88.2 2. Оставам в известно състояние, положение амнь амнъ глѭ вамъ. аште ꙁръно пшеньно не ѹмьретъ падъ вь ꙁем. то едно прѣбꙑваатъ. аште л ѹмьретъ мъногъ плодъ сътвортъ М Йо 12.24 З покаꙁахъ ѣко невъꙁможъно нанаѭтъ. хотѣхъ гнѣвъ іхъ ѹтолті. не хотѧтъ. нъ еште прѣбꙑваѭтъ въ ꙁълобѣ своеі К 5a 28—29 хотѣхꙿ вашѫ съпрꙙтат ꙁьлобь. нь лма же вꙑ не рате. нъ днае прѣбꙑвате въ сво ꙁьлоб. се аꙁъ самъ сꙙ прѣдаѭ С 413.24 да н дного же матъ ꙁвѣта. аште прѣбѫдетъ въ ꙁьлѣ. вьсе бо сво спльн хс. нъ онъ днае прѣбꙑвааше въ ꙁьлѣ ѹмѣ С 420.6 3. Устоявам, издържам  съꙁъвавъ вьсе же о хрстосѣ дѹховьно го стадо. поѹвъ ѧ словесꙑ многꙑ. тврьдомъ  непоꙁꙑбномъ прѣбꙑват на камен. вѣрꙑ господьн҄ꙙ С 208.7 братъ тво варахс отъвръже сꙙ бога твого. а тꙑ прѣбꙑваш ште к н҄емѹ С 265.20 4. Прекарвам, пребивавам, престоявам, живея известно време някъде ꙇ глаше мъ деже колжъдо въндете въ домъ. тѹ прѣбꙑвате доньдеже ꙁдете отъ тѫдѣ М Мк 6.10 З. Срв.Лк 9.4 М З А СК въпроⷲ҇. прѣбꙑваеш л въ манастꙑр. ꙇ пощень. до послѣдьнѣаго. ꙁдꙑханѣ твоего. ѡⷮ҇вⷮ҇ѣ. прѣбꙑваѭ ха рад СЕ 87a 8—9, 11—12 ов же на селѣхъ сѫште таꙗхѫ сꙙ. скѹсьн же  доб хсов раб. съ ѹпꙿванмъ въ градѣ прѣбꙑваахѫ въ мноꙁѣ радост С 98.11 старьцъ же прѣбꙑвааше не отъходꙙ. въ етврьтъ дьнь. потрѣбънаꙗ нѹжда мѹ бꙑстъ С 170.14  ѧже свꙙтꙑѧ цръкъв съ ратѭ есте прѣѧл. то  тꙑ оставвъше вьнѣ град прѣбꙑвате С 200.1  тако мѹ прѣбꙑваѭштѹ въ штѹждекръмьнц.  молꙙштѹ сꙙ богѹ о томь. походꙙштѹ мѹ ноштѭ дномѹ по срѣдѹдвор.  на небо въꙁьрѣвъ С 282.23 тѣмже стꙑ еппъ въ съкровьнѣ мѣстѣ сѣдꙙ вь пештерѣ прѣбꙑвааше. нарцѣмѣї дѣвьскаꙗ С 535.22  бѣаше пакꙑ гда лшенмъ хлѣба. многꙑ дьн беꙁъ ꙗд прѣбꙑваста ꙗкоже въ пѹстꙑн҄. многашд же вьсѫ альбѫ м҃ дн. любьꙁно беꙁъ ꙗд  птꙗ прѣбꙑвааста С 547.25, 26—27 5. Продължавам, не преставам нъ  досел нꙑнꙗ прѣбꙑваатъ страхъ стааго конона въ вьсе то странѣ. да аште кꙿто прѣобідтъ мꙙ мѹ. недалее прїметъ мьсть С 40.5  наꙙ пакꙑ тръꙁат хотꙙ брѣмꙙ накласт скотѹ свомѹ. гласъ же прѣбꙑвааше ꙁовꙑ С 41.6—7  мене тѣм жде ꙁбꙑт тъштш сꙙ. кѫѭ обдѫ намъ сътворвъше. тако мѫш.  прѣбꙑвааш бѧ.  нѹдш отъстѫпт отъ бога жвааго С 50.6 6. Прич. сег. деят. като прил. прѣбꙑваѩ μένων a) Постоянен, неизменен дѣлате не брашъно гꙑблѭштее. нъ брашъно прѣбꙑваѭщее въ жвотѣ вѣьнѣмь. еже снъ лвскꙑ вамъ дастъ. сего бо отцъ ꙁнамена бъ М Йо 6.27 З А не мамъ бо съде прѣбꙑваѫща града Е 34а 12—13 b) Пребъдващ, вечен любвѫѭ црькꙿве хрстосовѫ веселꙙтъ. не погꙑбаѭштеѭ пштеѭ. нъ прѣбꙑваѭштеѭ въ жꙁнь вѣьнѫѭ С 318.23 їс хсе ... вь вѣкꙑ прѣбꙑваѧ свѣте кръстꙗнъскꙑ С 183.10—11 7. Прич. сег. деят. като същ. прѣбꙑваѭще м мн οἱ προσμένοντες Подвизаващите се; живеещите според нормите бꙑт мѹ съ мноѭ вънѫ. какоѧ ѹбо славꙑ съподобꙙтъ сꙙ прѣбꙑваѭшт въ ꙁаповѣдехъ го.  дѣлаѭще правдѫ С 123.11 въ непокорѣ прѣбꙑват ἀπειϑὴς διαμένω Непокорен съм, непослушен съм, не се подчинявам вовода глагола повелѣно  стꙑм  ьстънꙑм ꙁаконꙑ раꙁльнꙑм мѫкам мѫт тꙙ. аште ѹбо въ непокорѣ прѣбꙑваш С 148.25—26 прѣбꙑват въ пагѹбѣ ἀδιόρϑωτος μένω Погубвам се нтоже не доста мѹ н мало н велко. онъ же хотꙙ прѣбꙑвааше въ пагѹбѣ.  да навꙑкнеш ꙗко моштьнъ сꙑ прѣложт сꙙ не ра. нъ своѭ мѹ лѣностѭ вьсе бꙑстъ С 414.17 слѣпъ прѣбꙑват τυφλόομαι Оставам сляп, продължавам да съм сляп  прѣбꙑвахѫ ште слѣп. пршъдъше же покланꙗахѫ сꙙ  С 3.15—16 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр μένω παραμένω διαμένω ἐπιμένω συμπαραμένω προσμένω ἐμμένω αὐλίζομαι προσκαρτερώ παρατυγχάνω διάγω διατελέω εἰμί περίειμι [εἶναι] ἡσυχάζω γίγνομαι ἐπιμαίνομαι Нвб прябивам остар Дюв пребивавам ОА ЕтМл БТР АР пребивая, пребивающ прич остар ВА