Старобългарски речник
прѣбꙑвань 
прѣбꙑвань -ꙗ ср 1. Пребиваване, живеене по мноꙁѣхъ же лѣтѣхъ прѣбꙑваньꙗ ма въкѹпѣ.  сꙗньꙗ въ жт. по бол҄ьше въꙁдръжан ѧ сꙙ блаженꙑ анна С 548.4 2. Постоянство, упорство, твърдост не бо нъ помꙑшлꙗахѫ ꙗко нктоже го нѣ вьꙁꙙлъ. вономъ многомъ сѣдꙙштемъ. аште да самъ сꙙ не въскрѣс. того рад  радѹѭтъ сꙙ  ѹдꙙтъ сꙙ.  въс толко прѣбꙑван. прмьѭтъ отъдан. же прьво вдѣт  благовѣстт. не глаголанаа тъьѭ нъ  вдѣнаꙗ С 446.3 Изч С Гр παραμονή прѣбꙑван Нвб пребивание остар ВА АК ЕтМл БТР пребиванье остар ВА пребиваване ОА НТ ЕтМл АР