Старобългарски речник
прѣбрат 
прѣбрат -прѣборѭ -прѣбор҄еш св Преборя, победя, надвия нъ обьште весел  радость  намъ ... бꙑстъ. нашего бо рад сьпасеньꙗ. вьсе сьдѣалъ.  їмже насъ прѣбра дꙗволъ. тѣмь ѹдолѣ мѹ хс. то само орѫж вьꙁꙙтъ.  тѣмь го прѣбра С 489.5, 7 вдѣ л мже побѣдл тѣм жде побѣдма. дрѣвомъ прѣбра адама дꙗволъ. крьстомъ ѹдолѣ дꙗволѹ хъ С 489.18 Изч С Гр καταγωνίζομαι καταπαλαίω Нвб преборя [се], преборвам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА