Старобългарски речник
прѣблагъ 
прѣблагъ -ꙑ прил Преблаг, премного благ тꙑ влко прѣблагꙑ. сѣмена с. ꙇ раꙁльнꙑѩ плодꙑ блгов СЕ 13a 16 Изч СЕ Гр πανάγαϑος Нвб преблаг ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА