Старобългарски речник
прѣбт 
прѣбт -прѣбьѭ -прѣбьш св прѣбт голѣн κατάγνυμι τὰ σκέλη Пречупя пищялите [краката] на някого с цел ускоряване на насилствената смърт ꙇюде же понеже параскевьћ бѣ. да не останѫтъ нкстѣ тѣлеса. въ соботѫ. бѣ бо велкъ день тоѩ соботꙑ. молшꙙ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ М Йо 19.31 З А СК Б прдѫ же вон. ꙇ пръвоѹмѹ прѣбшѧ голѣн. ꙇ дрѹгѹмѹ пропѧтѹмѹ съ нмь М Йо 19.32 З А СК Б на са же пршедъше ѣко вдѣшѧ  юже ѹмьрьшъ. не прѣбшѧ емѹ голѣню М Йо 19.33 З А СК Б Изч М З А СК Б Нвб пребия ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР