Старобългарски речник
прѣбват 
прѣбват -прѣбваѭ -прѣбваш несв прѣбват голѣн [ногꙑ] κατάγνυμι τὰ σκέλη, κατακλάω Пречупвам пищялите [краката] на някого с цел ускоряване на насилствената смърт повелѣста ꙁвлѣшт ѧ.  ꙁвꙙꙁавъше ѧ вест на брѣгъ морѣ.  дрꙿколꙿм ногꙑ хъ прѣбват С 79.24 гда. же мъ прѣбваахѫ голѣн. прѣдаахѫ дшꙙ своѧ глагол҄ѫште С 80.2 Изч С Нвб пребивам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА