Старобългарски речник

прьстьнъ

прьстьнъ -ꙑ прил Тленен, земен прен сьмѣреньꙗ же рад дшънааго. же вол҄еѭ прсно. къ прьстьнѹѹмѹ тѣлес свомѹ прпрꙙглъ бѣаше. не хотѣаше же овъторт ꙗже о ѹенцѣхъ свохъ ꙗвъꙗмаꙗ мѹ С 569.12 Изч С Нвб пръстен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА