Старобългарски речник
прьсть 
прьсть - ж 1. Пръст, земя, прах — в християнството символ на човешката тленност, смъртност да поженетъ ѹбо врагъ дшѫ моѭ. ї постігнетъ. ї поперетъ на ꙁемⷧ жвотъ моі. ї славѫ моѭ вь пръсть вьселітъ СП 7.6 съше ѣко скѫделъ крѣпость моѣ.  ѩꙁъікъ моі прілъпе грътані моімъ.  въ пръстъ съмрті съведе мѩ СП 21.16 ѣко съмѣр сѩ въ пръсть дша наша. прільпе ꙁемі ѫтроба наша СП 43.26 2. Прен. Пръстта [под нечии крака] — мярка за нечие величие даждъ мръ народѹ. прм потꙑ съшъдъшмъ сꙙ. прм града молꙙшта сꙙ тво прьст С 512.30 въ прьсть своѭ въꙁвратт сѧ εἰς τὸν χοῦν αὐτῶν ἐπιστρέφω Върна се в пръстта, умра отъвращьшю же тебѣ лце въꙁмѩтѫтъ сѩ. отꙑмеші дхъ іхъ ї щеꙁнѫтъ.  въ пръстъ своѭ въꙁвратъ сѩ СП 103.29 прьсть полꙁат χοῦν λείχω Лижа пръстта [под нечии крака] в знак на подчинение, унижение прѣдо нь пріпадѫтъ етіопѣні. ї враѕі его пръсть поліжѫтъ СП 71.9 прьстьѭ посꙑпат главѫ своѭ γῆν κατασπάομαι Посипвам си главата с пръст [пепел] в знак на разкаяние тѣмꙿже кръ велкъ сътворьшемъ на мноꙁѣ асѣ.  повръгъшемъ сꙙ на ꙁем  прьстѭ посꙑпавъшемъ главꙑ своѧ С 108.24 СП С Гр χοῦς κόνις пръсть пръстъ Нвб пръст ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Белата пърс МИ Червената пърс МИ ГХ,МИМ