Старобългарски речник
прьстъ 
прьстъ м Пръст [на ръка, на крак] събраѭтъ же брѣмена тѧжъка  не ѹдобь носма. ꙇ въꙁлагаѭтъ на плешта лвска. а пръстомь свомь не хотѧтъ двгнѫт хъ М Мт 23.4 З А ꙇ поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его. ꙇ плнѫвъ коснѫ  въ ѩꙁкъ М Мк 7.33 З А СК Б ꙇ тъ въꙁглашъ рее. оте аврааме помлѹ мѧ.  посъл лаꙁарѣ да омотъ конецъ пръста своего въ водѣ.  ѹстѹдтъ ѩꙁкꙑ мо. ѣко страждѫ въ пламен семь М Лк 16.24 З А СК се же рѣшѧ скѹшаѭште . да бѫ мѣл на нь то глат. ꙇсъ же нꙁъ поклонь сѧ пръстомь псааше на ꙁем М Йо 8.6 З моⷧ҇ наⷣ҇ глѹхⷨ҇о. егꙿда хощеш мⷧ҇о творт надь нмь. вьдежд пръстꙑ въ ѹш его СЕ 31b 19 тѧ молмъ гі схе сне бже. прм мⷧ҇отвѫ. ꙇ поклонене раба твоего сего. ꙇ мене грѣшънааго творѧщааго повелѣнѣ твоѣ. гладѧщааго пръстомь о его СЕ 33b 23 тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше. дон҄елже ѹдове рѫьнꙑхъ пръстъ ꙁгорѣвьше отъпадошꙙ С 516.27 Образно. аꙁъ га  ха  ба навꙑкохъ. обскахъ рѫкѫ  стнѫ обрѣтохъ.  свом прьстꙑ ѹвѣрхъ сꙙ С 510.19 прнес рѫкѫ  вждъ пльть. аште можеш дръж аште маш стꙑ прьстꙑ. прсꙙꙁ обраꙁѣ аште вѣрѹш  досꙙжеш С 511.11 Само мн.Ръце. ѣко ѹꙁьрѭ нса дѣла пръстъ твоіхъ. лѹнѫ і ѕвѣꙁдꙑ ѩже тꙑ е съноварі СП 8.4 прьстъ божь δάκτυλος ϑεοῦ Пръст Божи, Божия намеса аще л же о пръстѣ бжі аꙁъ ꙁгонѭ бѣсꙑ. ѹбо постже на васъ цѣсарествое бже М Лк 11.20 прьстꙑ отъсѣкат δακτυλοκοπέω Отсичам някому пръстите повелѣшꙙ вльсв пръстꙑ мѹ отъсѣкат обоѧ. рѫьнꙑѧ  ножънꙑѧ.  помꙙташꙙ ѧ прѣдъ стꙑмъ ѡнѫ С 268.3—4 М З А СК Б СП СЕ С Гр δάκτυλος пръстъ Нвб пръст ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА