Старобългарски речник
прьвѣньць 
прьвѣньць -а м 1. Първороденото, първата рожба на човек или животно ї побі вьсѩ пръвѣньцѩ въ ꙁемⷧі ег҄ѹпотьстѣ. наѩтокъ въсѣкого трѹда їхъ въ селѣхъ хамовѣхъ СП 77.51 їже пораꙁ вьсѩ пръвѣньцѩ ег҄упьтьскꙑ. ѡтъ лка до скота СП 134.8 поражьшюмѹ ег҄ѹпта съ пръвѣньц своїм СП 135.10 Първородният син, първенецът [за Исус].  не ꙁнааше еѩ. дондеже роді снъ сво пръвѣнець.  нарее мѧ емѹ съ А Мт 1.25 СК Б ꙇ род снъ сво пръвѣнецъ. ꙇ повтъ і. ꙇ полож  вь ѣслехь. ꙁане не бѣ ма мѣста въ обтѣл М Лк 2.7 З А СК егда же пакꙑ въводтъ пръвѣнъца въ въселенѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 8—9  аꙁъ пръвѣнець положѫ і. въсокъ надъ цѣсарі ꙁемьньімі СП 88.28 въ пръвое рождъство хъ. по етꙑрехъ десѧтехь дьнь. въніде ꙁемънꙑ ꙇемъ въ црквь. ꙇ прінесе ѣко прьвѣнець. дъва гръліішта бѹ К 14a 26 Срв. С452.9 2. Първенците, главните, висшестоящите тꙑ ес. просвѣщаѩ вꙿсего ка. грѧдѫщааго вь весь мръ. ѹмоленъ бꙑваѩ отъ стꙑѩ брцѧ. ꙇ прснодѣвꙑѩ марѩ. ꙇ вꙿсеѩ нбсънꙑѩ цркве. ꙇ пръвѣньц твом. ꙇерсмⷧомь СЕ 93b 6—7 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр [ὁ] πρωτότοκος [τὸ] πρωτότοκον пръвѣнъць пръвѣнець Нвб пръвенец остар ВА Дюв НГер Срв първенец ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ДА Първенец МИ Първенци МИ СНМБ