Старобългарски речник
прьвъ
прьвъ
-ꙑ
числ
прил
ред
I.
числ
— пръв, първи [по ред], който е преди всички
ѡбѣма же на десѧте аплма. ꙇмена сѫтъ се. пръвꙑ смонъ. ꙇже нареетъ сѧ петръ. ꙇ аньдрѣа братръ его
М
Мт 10.2
З
скнї же съвръш сѧ пръваѣ. въ неже свѣтлнкъ трапеꙁа. прѣдложене хлѣбомъ
Е
28б 16
на негоже оца обѣтованѣ твоѣ въꙁлагаеш. пръвое послѣдньнее сповѣдане. танꙑ срцю. ѣкоже бжѩ повѣст съкаꙁаѭтъ
СЕ
92a 9
въ асъ же прьвꙑ ношт. съклѣштаахѫ сꙙ отъ стѹден ст. тѣло мъ распадааше сꙙ
С
76.20
гда хоштеш на ꙁемьѭ сьнесеш. комѹ вѣрѫ мѫ. прьвѹꙋмѹ л л въторѹѹмѹ реенѹѹмꙋ
С
238.5—6
Най–ранен, първи по ред, предишен.
непьштюетъ і на семь свѣтѣ бжю гнѣвѹ. крѣпъко помꙑшлѣѩ. бꙑвъше пръвѹмѹ цреві ꙇлвѹ. саѹлѹ. ꙇ не ꙁа велье прѣꙁьрьрѣнье. отъ пророка саѹла
К
2b 35
II.
Като прил.
1. Пръв по значение, главен, най–важен
ꙇ прстѫпь еднъ отъ кънжьнкъ. слꙑшавъ ѩ сътѧѕаѭштѧ сѧ. вдѣвъ ѣко добрѣ отъвѣшта мъ. въпрос каѣ естъ ꙁаповѣдъ пръва вьсѣхъ
М
Мк 12.28
З
А
ꙇс же гла емѹ. ѣко пръвѣш ꙁаповѣдь естъ вьсѣхъ. слꙑш ꙁлю гъ бъ нашъ. гъ еднъ естъ
М
Мк 12.29
З
А
сътворвъше же съборъ вьс кѹпно отдошꙙ. отъ рг҄еѡна нарцамꙑ малꙑ тръгъ. до глагол҄емааго паренеѡна. же съ еппомъ еоноѭ жт. тѣмже дож до дьнесь. прблжаѭшта сꙙ. отъ прьвааго аплⷪ҇а врьховьнꙗаго петра. ѳеѡнна нарцаѭтъ сꙙ
С
542.11
2. Древен, най–стар
не помѣні нашіхъ беꙁаконенеі пръвꙑхъ. ѩдро варѩтъ нꙑ мілості твоѩ гі
СП
78.8
ꙇ ꙁѣнцѭ оью рѣва (!) ослѣпленѣ. бръноѭ слѣпѹмѹ просвѣщьшемь. пръвое соꙁъдане рода нашего. намъ обновльшемь
СЕ
53a 20—21
не бо нъ стъствомъ дѣло велко. кажетъ же н вь ветьхꙑхъ. пръвꙑм стꙑм мѫж онѣм ѹправло сꙙ. въ новѣѣмь не повелѣ нѹждеѭ такожде ꙁаконъ не бо ꙁаповѣда сего
С
371.8
сьвѣтьнкъ же хъ дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво. мꙿже ѹмор адама. к томѹ пакꙑ прбѣгатъ. сьвѣшта (!) сꙙ с н҄м на дрѣвѣ распꙙт їса. не вѣдꙑ ꙗко то дрѣво. прьво дрѣвесе прѣстѫпьнье раꙁаратъ
С
402.6, 9
Първосъздаден.
сімъ въторꙑ къ на жівотъ сѧ род. ꙇміже пръвꙑ адамъ свободі сѧ. ꙇміже наѧтокъ скꙑ въꙁносітъ сѧ
К
10b 23—24
топлѣ вьꙁвѣꙗвъ помрьꙁъшꙙѧ водꙑ. на прьво стъство водъно прводтъ. сце насъ. же грѣхомъ дꙗвол҄емъ ѹмрьштен смъ. акꙑ югъ вьꙁвѣꙗвъш благодѣть хрстосовѫ на прьво стьство прведе нетьлѣньꙗ
С
349.7, 11
3. Предишен, по–раншен; предходен
ꙇоанъ съвѣдѣтельствѹетъ о н҄емь. ꙇ въꙁъва глѧ. сь бѣ егоже рѣхъ. грѧдꙑ по мнѣ прѣдъ мъноѭ бꙑстъ. ѣко пръвѣі мене бѣ
З
Йо 1.15
А.
Срв.Йо 1.30
М
З
А
Б
обѣщаваѭщмъ сѧ хрант. вꙿсѣ прѣжде реенаа. по томь же ослабт обѣщанаа. ꙇ къ пръвѹмѹ жтью въꙁврат сѧ
СЕ
91a 14—15
даровъ съхран҄ень покажте. да обло дарован прмете. благовол҄ень бо о пръвꙑхъ сьгрѣшен. вельдарован прмьтъ владꙑьн҄е
С
496.27
по покаан съподоб сꙙ даровъ. с же на срѣдѫ вьсѣмъ прнест прнѹжденъ бꙑхъ. да ꙗкоже прьво го жть ѹвѣдѣвше ба прославхомъ
С
522. 20
Като същ.
a)
прьвꙑ
м
ед
a) [ὁ] πρῶτος
Първият
прдѫ же вон. ꙇ пръвоѹмѹ прѣбша гольн. ꙇ дрѹгѹмѹ пропѧтѹмѹ съ нмь
М
Йо 19.32
З
нъ сьде по прьвѣѣмъ въторꙑ сълаꙁтъ. по вьторѣѣмь трет етврътꙑ
С
496.18—19
Първенец, личен гражданин.
савнъ кто менемь вь то врѣмꙙ сꙑ. пѹста града пръвꙑ блага рода сꙑ
С
145.9
b)
прьв
м
мн
a) [οἱ] πρῶτοι
Тези, които са първи; първите [по положение или време]
мьноѕ же бодѫтъ пръв послѣдьн. ꙇ послѣдьн пръв
М
Мт 19.30
З
А
СК
ꙇ даждь мъ мъꙁдѫ. наенъ от послѣдьнхъ до пръвꙑхъ
М
Мт 20.8
ЗI
А
СК
b)
прьво
ср
ед
a) τὸ πρῶτον
Първото [от нещата]
да аще нѣстъ прьво стна то се не бѫдетъ
С
310.10
b)
прьваꙗ
ср
мн
τὰ πρῶτα
Предишното, първоначалното състояние
тъгда ꙁдетъ пометъ дрѹгꙑхъ горешъ седмь дхъ. ꙇ въшедъше жвѫтъ тѹ. ꙇ бꙑваѭтъ послѣдьнѣа лкѹ горша пръвꙑхъ
М
Лк 11.26
З
въ прьво
ἐν προοιμίῳ
Най–напред, първо
прведъша оженста. онъ же въпрьво вьꙁемъ въжьженѫ свѣштѫ. положвъ подъ спѫдомь. рее къ женѣ сво сѫшт дѣвц. ꙿто стъ слажде свѣтъ л л тъма
С
25.19—20
въ прьвѫѭ мѣрѫ
Преди всичко
в(..ръ)вѫѭ м(...) (м(ерѫ), Гошев, бел. в индекса)
Р
IV 1.7
дьнь прьвꙑѩ сѫботѣ
ἡ ἡμέρα τοῦ προσαββάτου
Според еврейското подреждане на дните от седмицата — денят преди съботата, предсъботният ден
дава пѣніѣ хвалнаѣ въ дьні пръвꙑѩ соботѣ егда населі сѩ ꙁемⷧѣ
СП
92.1
с прьва словесе
ἐκ προοιμίων τοῦ λόγου
В началото на словото
вдш л невѣрнꙑ ѡ ждовне. како с прьва словесе. стꙑдѣн вамъ прѣжде повѣдѹ пророкъ
С
325.26
прьваꙗ сѫботꙑ [сѫботѣ, сѫботъ, сѫбота]
a) [ἡ] μία σαββάτων, πρώτη σαββάτου
Според еврейското подреждане на дните от седмицата — първият ден от седмицата; неделя
въ вееръ же соботънꙑ. свтаѭщ въ пръвѫѭ соботѫ. прде марѣ магдалꙑн҄. ꙇ дрѹгаѣ марѣ вдѣтъ гроба
М
Мт 28.1
З
вьскрьсъ же съ ꙁа ѹтра въ пръвꙑ соботѣ. ѣв сѧ прѣжде мар магдалн. ꙇж неѩже ꙁгъна ж҃ бѣсъ
М
Мк 16.9
З
А
двъ псломъ въ пръвѫ сѫботѣ
СП
23.1
дьнь прьвꙑѩ сѫботѣ
προσάββατον
Предсъботният ден; петък
дава пѣніѣ хвалънаѣ въ дьні пръвꙑѩ соботѣ егда населі сѩ ꙁемⷧѣ
СП
92.1
прьвꙑ правьдьнкъ
[ὁ] πρωτοδίκαιος
Първият мъченик, първият праведник
тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ (!) прѣжде. ѹмьрꙑ прѣжде вьсѣхъ. съвꙙꙁанъ прѣсподьнѣ. тѹ авьлъ пожъренꙑ прѣжде. пръвꙑ правьднкъ. пастѹхъ хрстосовъ. пастѹховъ обраꙁъ бꙑвꙿ
С
460.13
прьвꙑ съвѣтьнкъ
πρωτοσύμβουλος
Първи съветник, висша административна длъжност
амемѹрꙿмнѭ же нарцаѭтъ кнꙙꙁа сьвѣтъ хъ. тъ бо прьвъ сьвѣтьнкъ нарцатъ сꙙ
С
56.9
прьвꙑ ꙁълъ
ὁ ἀρχέκακος
Главният причинител на злините, виновникът за нещастията, злото
нь н тѣмь довьл҄ень бꙑ. оскврьн҄енмъ врагъ. прьвꙑ ꙁълъ сотона
С
522.1
прьвꙑмь гласомь
a) πρώτη φωνή
С първите думи
кротъко ꙗв сꙙ къ свꙙтлштѹ. пръвꙑмъ гласомъ. радость вьꙁьп
С
248.13—14
b) αἱ πρότεραι φωναί
С предишните думи, със същите думи
ав сꙙ вьсѣмъ акꙑ старца растрьꙁана тѣломь. вьскра весь народъ вьпѧ прьвꙑмъ гласомь. днꙿ бъ кононовъ. бъ кононовъ одолѣ
С
36.22
Срв.
С35.3—4
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
К
С
ЗЛ
Гр
πρῶτος
πρότερος
ἀρχαῖος
παλαιός
ὑπηργμένος
ὁ ἐξ ἀρχῆς
πρότερον
ἤδη ὑπηργμένος
ὁ ἔμπροσϑεν
τῆ προτεραίᾳ
ἐπικάλυμμα
пръвꙑ
пръвꙑ
пръвъ
прьвъ
Нвб
пръв, първи
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Първомайско
МИ
Пръвце
МИ
АМС,Полог
Първан
МИ
Първица
МИ
Първомай
МИ
Първомайци
МИ
СНМБ
Пръвка
ж
ЛИ
Пръвкин
ФИ
Пръвкински
ФИ
Пръвчо
ЛИ
Пръвчев
ФИ
Първа
ж
ЛИ
Първин
ЛИ
Първински
ФИ
Първан
ЛИ
Първанов
ФИ
Първановски
ФИ
Първана
ж
ЛИ
Първануш
ЛИ
Първанушев
ФИ
Първев
ФИ
Първов
ФИ
Първовски
ФИ
СтИл,РЛФИ