Старобългарски речник
прьво 
прьво нареч 1. Първо, най–напред, преди всичко  гла емѹ. всѣкъ лкъ доброе віно пръвое подаетъ.  егда ѹпѭтъ сѧ. тѹ таае. тъ же съблюде доброе віно до селѣ А Йо 2.10 съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ. ꙇ словесънꙑм. ꙇ жвотънꙑм. ненаселенѫѭ ѹкрашьшемъ. ꙁакономь прьвое СЕ 52a 22 пръвое кротъко младѣнці хвалмъ. въторое еван҃ћскꙑмі сіламі бгнъ грѧдѧі въ імѧ гне К 1b 4  дѣвца рее. да т мѹ вѣрѫ мѫ. пръво м обл. како  сꙑнъ вꙑшьн҄ꙗго  сꙑнъ даудовъ. же отъ мене хоштетъ сꙙ ꙗкоже глагол҄еш родт сꙙ на ꙁем С 239.8 Отначало. кѹпꙿно съ дьвѣма ѹенкома свома.  прьво ѹбо ѹжасн бꙑвъше. глаголаахѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ С 215.23  сътвор въ епскѹп десꙙть лѣтъ.  прѣбꙑ въ лаврѣ пръво лѣтъ. ів. отъ нхъже сълож (!) лѣтъ шесть С 302.15 2. За първи път поклон сѧ рабъ неклю(мъ) (с)ѵмеон първое въ църкв БН 3. Най–напред, преди другите, първи  мꙿноꙁ отъ стоѧштааго тѹ народа. бѣахѫ текѫште.  рьвънѹѭште кꙋпьно. кꙿто прьво вьндетъ къ н҄е. бѣахѫ бо ꙗко кон҄ ръжѫште о добротѣ ѧ С 2.29  ꙗв сꙙ мѹ гь  рее. помꙙнѫхъ тꙙ  вьпсахъ тво мꙙ съ сѫштїм съ тобоѭ прьво мѫенкꙑ С 16.2  їстоꙿнкъ ꙁде ꙁ н҄его. стъ же  до схъ дьнї. вдѣвъ же народъ ѹдеса господьн҄ꙗ. рваахѫ дрѹгъ дрѹга. кꙿто пръво пркоснетъ сꙙ къ н҄емѹ С 18.21 прьво подобьнъвѣръ бꙑт ἀξιόπιστος προέχω Заслужавам доверие в по–голяма степен не вѣдѣ то рекѫ. аште рекѫ петръ м повѣда. кто прьво подобьнъвѣрь бꙑт С 511.2 прьво сътвор҄енꙑ πρωτόπλαστος Първосъздаден дꙗволѹ раꙁорен бѣсомъ оштен. прьво сътворенѹѹмѹ адамѹ поновьн. веселію поспѣшен С 315.2—3 А СЕ К С БН Гр πρῶτον [τὸ] πρότερον πρῶτος τὸ πρίν πρῶτον καὶ μόνον ἐξ ἀρχῆς πρό прьвое пръвое пръво първое Нвб първо БТР АР пръво диал НГер