Старобългарски речник
прьвосътвор҄енъ 
прьвосътвор҄енъ -ꙑ прил същ прьвосътвор҄енꙑ м ед ὁ πρόγονος Този, който е сътворен пръв; първосъздаденият съставьніе правъдѣ. ѡ раꙁбоініе кѹпье цсрствю. хранітелю раю. адама іꙁвѣстьнѣі. о тварі пръвостворенаго отврьꙁꙑ К 11b 14 Изч К пръвостворенъ Нвб първосътворен книж остар ВА