Старобългарски речник
прьвородьць 
прьвородьць -а м За Христос — първородѐният, първенецът [образно] да мало то оть н҄хъ ѹспѣшеньꙗ прмете. съпастелю вьнеꙁаапъ растрьгнѫвъшѹ вьсе адово рѣво.  бꙑвшѹ прьвородьцѹ въ мрьтвꙑхъ  вь ꙁаклюенꙑѧ двьр вьлѣꙁъшꙋ къ ѹекомъ (!) свомъ С 498.24 Изч С Калка от гр [ὁ] πρωτότοκος Нвб Срв първороден ОА НТ ЕтМл БТР АР