Старобългарски речник
прьвомѫенкъ 
прьвомѫенкъ -а м Първомъченик мⷺца тоⷢ҇ ҃҃ж. стаго пръвомⷱ҇к҃а архдѣкона стефаⷩ҇ А 135b 7 Срв. СК144a 4 аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсарѣ мѫжь ... на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаго прьвомѫенка стефана С 208.28 Срв. С209.8—9 Изч А СК С Калка от гр πρωτόμαρτυς пръвомѫенкъ Нвб пръвомученик остар ВА първомъченик ЕтМл