Старобългарски речник
прьвовъꙁлежень 
прьвовъꙁлежень -ꙗ ср Почетно място за възлягане [при гощавка] блюдѣте сѧ отъ кънжьнкъ. хотѧштхъ въ одѣанхъ ходт. ꙇ цѣлованѣ на тръжштхъ. ꙇ прѣждесѣданѣ на соньмштхъ. ꙇ прьвовьꙁле(же)нѣ на веерѣхъ М Мк 12.39 Изч М З Калка от гр πρωτοκλισία прьвовьꙁлежен Нвб Ø