Старобългарски речник
прътъ
прътъ
-а
м
Фитил, горяща памучна лента или връв
трьст съкрѹшенꙑ не прѣломтъ. ꙇ пръта вънемъша сѧ не ѹгастъ. доньдеже вьꙁведетъ на побѣдѫ сѫдъ
М
Мт 12.20
Изч
М
З
СК
Гр
λίνον
Нвб
Срв
прът ’отсечено право стъбло или клон на дърво’