Старобългарски речник
прътщь 
прътщь -а м въ прътщхъ ῥακκοδυτῶν [Облечен] в дрипи онъ же вдѣвꙑ  въ такомъ ншт обраꙁѣ.  въ прътштхъ старца. прѣобдѣ .  не отъвѣшта мѹ н дного словесе С 192.2—3 Изч С прътшть Нвб Срв прътошина ’стари дрехи, дрипи’ НГер прътошляг ’дрехи и вещи’ НТ пъртушина ЕтМл БТР