Старобългарски речник
прощень
прощень
-ꙗ
ср
Прошка, опрощение [на греховете]
мⷧ҇о ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. ѡ прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго
СЕ
36a 11
о свомъ невѣрьствѣ непокорен покаавъ сꙙ. прпаде къ старьцѹ съ стѹдомъ. проштенꙗ просꙙ прѧт
С
291.19
да л тожде невѣстѭ реено стъ толко вьспрѣштен гда хотꙙште съгрѣшамъ. то како проштен прмемъ
С
379.19
тоѧ ѹбо дѣл҄ьма твоѧ беспосагаѧ матере дѣвцꙙ. млѹ мꙙ блѫднцѫ. даждъ м мохъ съгрѣшен проштен
С
391.29
по сьвѣдѣтел҄ствѣ владꙑьн҄. въ ровъ любодѣства ѹбоства въпадъ. словесемъ покаань обаввъ. проштен толцѣмъ грѣхомъ прѧ
С
526.22—23
нꙑнꙗ г. вѣдѫштѹ тебѣ благꙑ вьса сповѣдаѭ. о томъ просꙙ проштеньꙗ. не прѣꙁьр мене владꙑко
С
528.15
СЕ
С
Гр
συγχώρησις
συγγνώμη
ἅφεσις
проштень
проштен
Нвб
прощение
остар
ВА
АК
НГер
ЕтМл
ДА