Старобългарски речник
процвѣтт
процвѣтт
-процвѣщѫ
-процвѣтш
св
Направя да разцъфне и да върже плод [образно]
днъ хлѣбъ сѣѭшт на себѣ. не гоже жрънв съмлѣшꙙ. рѫцѣ ѹмѣсста огн҄ь съвръш. нъ гоже дѣвца беꙁдрала бе сѣмене просвѣт (вм. процвѣт, Север., с. 253, бел. под линия)
С
396.2
Изч
С
Гр
ἀνϑέω
Нвб
процветя
остар
ВА