Старобългарски речник
процвст 
процвст -процвьтѫ -процвьтеш св 1. За растение — разцъфна, развия се, разцъфтя бѫдетъ ѹтвръжденіе на ꙁемлі навръхѹ го(го)ръ. прѣвьꙁнетъ сѩ пае лвана плодъ его. ї процвьтетъ отъ града ѣко трѣва ꙁемьнаѣ СП 71.16 ютро процвьтѫ  прѣідетъ на вееръ. ѡтъпадетъ ожестѣетъ і съхнетъ СП 89.6 праведьнікъ ѣко пінікъ съ провьтетъ. (погр. вм. процвьтетъ, Север., с. 122, бел. под линия) ї ѣко кедрі ліванъскꙑѩ ѹмъножѩтъ сѩ. насаждені въ домѹ гні. въ дворѣхъ ба нашего процвьтѫтъ СП 91.13, 14 да же ѹбо жъꙁлъ ароновъ сѹхъ сѫштъ. раст  процвст повелѣ богъ С 300.16 Образно. гь помоштьнікъ моі і ꙁаштітънікъ (..) моі. на того ѹпъва сръдъце мое і помошть мі бꙑстъ.  процвьте плоть моѣ СП 27.7 врагꙑ его облѣкѫ въ стѹдъ. а на ономь процвьтетъ свтꙑн моѣ СП 131.18 2. Прен. Процъфтя, преуспея слꙑші  проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдеса ... како слъньце вьселенѫѭ ꙇсплънѣетъ. како ветъхꙑ ꙁаконъ обетъша. како новꙑ ꙁвѣштаетъ сѧ. како древьнѣа прѣідѫ. како новаа процвсѧ К 13b 4 Срв. С450.12—13 Изч СП К С Гр ἀνϑέω ἐξανϑέω ἐπαντέω ἀναϑάλλω Нвб процветя остар ВА процъфтя ОА НГер БТР АР