Старобългарски речник
прошбат сѧ 
прошбат сѧ -прошбаѭ сѧ -прошбаш сѧ несв За растение — пускам листа, разлиствам се вдте смоковьнцѫ  вьсѣ дрѣва. егда прошбаѭтъ сѧ юже вдѧще о себѣ вѣсте ѣко юже блꙁъ жѧтва естъ М Лк 21.30 Изч М З Гр προβάλλω Нвб Ø