Старобългарски речник
проходт
проходт
-прохождѫ
-проходш
несв
1. Преминавам, минавам през някъде
бꙑстъ же по томъ тъ прохождааше. скоꙁѣ градꙑ вьс. проповѣдаѩ благовѣстѹѩ цсрстве бже
М
Лк 8.1
З
ꙇсходѧште же прохождаахѫ сквоꙁѣ вьс. благовѣстѹѭште. ꙇ цѣлѧште въсѫдѫ
М
Лк 9.6
З,
А, СК. Срв.Лк 13.22
М
З
А
СК
ꙇ бꙑстъ дѫштю емѹ въ мъ. ꙇ тъ прохождааше междю самареѭ галлѣеѭ
М
Лк 17.11
З
ꙇ въшедъ прохождааше съ въ ерхѫ
М
Лк 19.1
З
2. Обхождам, обикалям местност, преброждам
ꙇ прохождааше всꙿѭ галлеѭ с. ѹѧ на сънъмштхъ ꙇхъ. ꙇ проповѣдаѩ еваћ҃ле црствѣ. ꙇ цѣлѧ вьсѣкъ недѫгъ
З
Мт 4.23
А,
СК. Срв.Мт 9.35
М
З
А
3. За слух, думи — разнасям се, разпространявам се
прохождааше же пае слово о немь. ꙇ сънъмаахѫ сѧ народ мьноѕ. слъшат цѣлт сѧ отъ него. отъ недѫгъ свохъ
М
Лк 5.15
З
проходт съврьшень
Постигам съвършенство, усъвършенствам се
альбѣ многѹ пѣтю непрѣстанꙿнѹѹмѹ. въдавъ себе обноштънѹѹмѹ стоꙗнью. все просто решт же о боꙁѣ проходꙙ съвръшень
С
548.9
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
διέρχομαι
περιάγω
διοδεύω
διαπορεύομαι
Нвб
Срв
проходя, прохождам
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Проход
МИ
СНМБ