Старобългарски речник
профтъ 
профтъ м Пророк; прорицател, предвещател ѣже бо бъ съвелъ естъ ка. да не раꙁлюаете сѧ. фропітѹ (погр. вм. профтѹ, Достал, с. 371) же малахеѹ сꙑꙁвѣстѹѭштю бві. ꙇ глѫштю. ꙇ женѫ юності твоеѩ. да не оставші К 2b 14 Изч К фропітъ Нвб Ø