Старобългарски речник
протѧжьно 
протѧжьно нареч Силно; неспирно, дълго андѳупатъ рее. бꙗте  протꙙжьно. доб же мѫенкъ кодратъ рее. бꙗте бꙗте. пльт ѹбо пакост творш. а дшꙙ не врѣдш С 113. 13 Изч С Гр εὐτόνως Нвб Ø