Старобългарски речник
протръгнѫт сѧ 
протръгнѫт сѧ -протръгнѫ сѧ -протръгнеш сѧ св Разкъсам се, раздера се, прокъсам се вьлѣꙁе же смонъ пет(р)ъ  ꙇꙁ(в)лѣе м(р)ѣжѫ на ꙁемлѭ. плънѫ велꙇ рꙑбъ. съто  пѧть десѧтъ  тр. ꙇ толкѹ сѫшть не протръже сѧ мрѣжа М Йо 21.11 Изч М З А СК Гр σχίζομαι Нвб Срв [из]тръгна, [из]тръгам диал НГер ДА