Старобългарски речник
протвѫ 
протвѫ нареч предл I. нареч Насреща, отсреща, на отсрещната страна рее же мъ. дѣте на дѣло есе онꙑ н҄вꙑ протвѫ не копанꙑ остаѭтъ. да дѣте копате  потрѣбте С 37.22 II. Като предл. с дат. 1. За означаване, че нещо се намира на противоположната страна спрямо друго: срещу аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсаръ мѫжь. протвѫ манастꙑрѹ отьца сак҄а. на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаꙿго. прьвомѫенка стефана С 208.25—26 2. За означаване на враждебно отношение спрямо някого или нещо: против, срещу самъ прходъ антѹпате прѣдъ тꙙ. прѣдъборнкъ бꙑвъ дрѹжнѣ сво. протвѫ отьцѹ твомѹ дꙗволѹ. въскорѣ ѹбо твор же хоштеш С 99.28—29 аште л да раꙁѹмѣѭ да ѹже врѣмꙙ ѹбо протвѫ онѣмъ пльт сꙙ. глагол҄ѫштмъ С 306.7—8 то протвѫ семѹ рекѫтъ дръꙁаѭштї глаголат пѹстошънꙑм ѹстꙑ С 358.17 да аште ѹбо не бꙑ въсталъ ꙗвѣ. ꙗкоже акꙑ прѣльштен с.  протвѫ цѣлѣ странѣ о н҄емъ борѫште сꙙ  беꙁ домѹ.  беꙁ града бꙑвъше отъвръгл сꙙ го бꙑшꙙ С 442.1 л бо овъ протвѫ женъскꙋ прѣштеню не сътръпѣ. овъ же прѫтвѫ вѫꙁѣ (!) С 442.25, 26 въстааш пакꙑ въ обꙿновлен жꙁн ход(ѧ да гда) благодѣт( съподобш сѧ) т(ъгда т вла)сть (дасть прот)вѫ сѫп(остатьньі)мъ сламъ (брат сѧ) Х IBб 18 3. За означаване на отношение към нещо: спрямо, по отношение на дꙿного же тъьѭ оставшꙙ бе ьст. недостона рекше. сѫшта небесъскꙑхъ ьст. же аб протвѫ болѣꙁн не сътрьпѣвъ. къ ратънꙑмъ ѹбѣже С 93.8 обратте срьдьца ваша къ ꙙдомъ свомъ. а не сьмѣжате ою с протвѫ стнѣ С 325.9 4. За означаване с какво се съгласува нещо: съобразно с, според, съответно ꙇ овомѹ же дастъ пѧть таланътъ. овомѹ же дъва. овомѹ же днъ. комѹжъдо протвѫ слѣ свое. ꙇ отде абе М Мт 25.15 З А СК съпасъ же протвѫ прошеню  твортъ молтвѫ. не бо молтвꙑ трѣбовааше богъ да мрътвааго въставтъ С 306.27 же бо сътвор днорожденꙑ сꙑнъ бож. се  тꙑ сътворш (!) протвѫ слѣ сво. мрѹ сходата бꙑваѧ С 423.15 водꙑ же ѹ н҄ею бъхꙿма не бѣаше. нъ отъ рѣкъ ефрата ношааста ... по малѹ бо пꙗста протвѫ хѹдѣ пшт сво С 548.2—3 став же собоѭ ѹдо то.  отътол отъ свого трѹда готовт водѫ. на пт странꙿнꙑмъ. водонось протвѫ сво слѣ ѹготов С 550.6 ꙁт протвѫ ἐξέρχομαι εἰς ὑπάντησιν, [συνάντησιν], ἀπαντάω, ἀπαντάομαι, ὑπαντάω Отида да посрещна, да срещна някого ꙇ се весь градъ ꙁдѫ протвѫ св. ꙇ вдѣвъше  молшѧ. да б прѣшелъ отъ прѣдѣлъ хъ М Мт 8.34 З А тъгда ѹподобтъ сѧ цсрстве нбское десѧт дѣвъ. ѩже прімъшѧ свѣтльнкꙑ своѩ. ꙇꙁдѫ протвѹ женхѹ М Мт 25.1 З А СК протвѫ глаголат ἀντιλέγω, πρὸς ἐντροπὴν λέγω Възразявам, противореча отъвѣштавъ же стꙑ наꙙ протвѫ магꙿнѹ глаголат С 49.21—22  дѹша отъ ꙁемл҄ь сподьн҄хъ ꙁтръжена бꙑстъ. н дꙗволѹ протвѫ глагол҄ѫштѹ. н сьмрьт протвъ ставъш. нъ радѹѭшт сꙙ сво тѣло поꙁна С 317.24—25 протвѫ крѣпт сѧ ἀνταγωνίζομαι Противоборствам, противопоставям се хсов смъ вон.  прꙁꙑванмъ владꙑкꙑ нашего. непобѣдн сѫште о къꙁнехъ. вона твого сотонꙑ. стомъ протвѫ крѣпꙙште сꙙ С 100.4 протвѫ стат ὑφίσταμαι, ἀνϑίσταμαι [κατ’ ἐνώπιον], ἵσταμαι πρός Противопоставя се, опълча се срещу някого, нещо готоваѩ горꙑ крѣпостъѭ своеѭ. прѣпоѣсанꙑ сілоѭ. съмѫщаѩ глѫбнѫ морьскѫѫ. шюмѹ влънъ его. къто протівѫ станетъ СП 64.8 деш бо на рать  сьндеш сꙙ.  не въꙁможеш стат протвѫ врагомъ свомъ С 195.11 съшедъшꙋ же сꙙ мѹ не може стат протвѫ ратнкомъ. нъ плешт въдавъ побѣже отъ лца хъ С 196.13 како можаахѫ протвѫ цѣсаремъ  кнꙙꙁемъ  народомъ стат С 442.27—28 М З А СК СП С Х Гр ἀπέναντι κατέναντι ἀντικρύ ἄντικρυς πρός κατά εἰς ἀντι протвѹ протво протівѫ прѫтвѫ Нвб Срв против ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР