Старобългарски речник
протвьство
протвьство
-а
ср
Власт, враждебна сила
ѹже не страшѫ сꙙ протівнааго. н на немошть своѭ оꙁраѭ. нъ помꙑшлꙗѭ поборꙙштааго м. неꙁдреенѫѫ слѫ. прѣдолѣвъ бо протвъствѹ сьмрьт. вьсѫ крѣпость го отъмъ
С
490.12
Власт, надмощие, мощ [на дявола].
тъ нꙑнѣ гꙑбнѫштꙙ съпаслъ. ѹмрьштенꙑ ожвлъ. непрꙗꙁнна протвъства отꙙтъ. тъ рабꙑ нꙑ сѫштꙙ грѣхѹ. свободь авль
С
479.30— 480.1
дьньсь раꙁор сꙙ дꙗволово протвьство. дьньсь ѫꙁꙑ сьмрьтьнꙑѧ раꙁдрѣшенꙑ бꙑшꙙ
С
487.2
дьньсь владꙑка нашъ. на сьмрьтьнѫѭ побѣдѫ поставвъ. дꙗволово протвъство раꙁорвъ. пѫть на спасень вьскрѣшенмъ дарьствовалъ
С
488.29
кольм пае о сьпасен вьсел҄енꙑѧ. дьньсь ловѣьско стъство. отъ дꙗволꙗ протвъства свободвъ
С
490.6
Изч
С
Гр
τυραννίς
протвъство
Нвб
противство
остар
ВА