Старобългарски речник
протвьнь 
протвьнь прил притеж Противников, вражи, който принадлежи на дявола, на сатаната ꙇ потвор твое соꙁъдане. ꙇ ꙁъм е ꙁ вьсѣкоѩ напаст дѣволѧ. ꙇ вꙿсѣка прѣстоѣнѣ. протвьна. ꙇ ꙁ вьсѣкоѩ мѫкꙑ. ꙇ вьꙁвед  на дховънꙑ тво жвотъ СЕ 56a 17 Изч СЕ Нвб Срв противников ОА БТР АР