Старобългарски речник
протвъ 
протвъ нареч протвъ стат ἀντιπαλαίω Противопоставя се, застана против нещо  дѹша отъ ꙁемл҄ь сподьн҄хъ стръжена бꙑстъ. н дꙗволѹ протвѫ глагол҄ѫштѹ. н сьмрьт протвъ ставъш. нъ радѹѭшт сꙙ сво тѣло поꙁна С 317.25—26 Изч С Нвб против ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА