Старобългарски речник
протвлꙗт сѧ 
протвлꙗт сѧ -протвлꙗѭ сѧ -протвлꙗш сѧ несв 1. Съпротивлявам се, противопоставям се на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше. дон҄елже ѹдове рѫьнꙑхъ пръстъ ꙁгорѣвьше отъпадошꙙ. то же сотонньскꙑмъ къꙁнемъ протвьꙗѩ сꙙ творѣаше С 516.29 2. Отблъсквам някого от себе си вьс ѩꙁці обдѫ мѩ. ї менемь гнемь протвлѣахъ сѩ їмъ СП 117.10 Срв. СП.117.11, 12 3. Прич. сег. деят. като същ. протвлꙗѭще сѧ м мн οἱ ανϑιστάμενοι, οἱ ἀντικείμενοι Тези, които се противопоставят, противниците  се емѹ глѭштѹ. стꙑдѣахѫ сѧ вьс протвлѣѭште сѧ емѹ.  вьс люде радоваахо (!) сѧ. о вьсѣхъ славънꙑхъ. бꙑваѭштхъ отъ него М Лк 13.17 З А СК аꙁъ бо дамъ (вмь) ѹста  прѣмѫдрость. еже не въꙁмогѫтъ протвт сѧ.  отъвѣштат въс протвлѣѭще сѧ вамъ М Лк 21.15 З А СК твоеѭ мⷧ҇ст(ь)ѭ въорѫжаѭ сѧ (..) на (вꙿ)сѧ прот(..)ѣѭщѧѩ м сѧ.  пр(.л)ажꙿнѣѭщѧѩ м н(ев)дмъѩ врагъ Р VII 3.6—7 Изч М З А СК СП С Р Гр ἀντιστρατεύομαι ἀμυνομαι протвьꙗт сѧ протвлѣт сѧ Нвб противлявам се остар ВА Срв [съ]противлявам се ОА