Старобългарски речник
протварꙗт
протварꙗт
-протварꙗѭ
-протварꙗш
несв
протварꙗт пѫть
προοδοποιέω
Прокарвам, проправям път [образно]
поклонста сꙙ мѹ. то ѹбо тъ. не бота сꙙ. пакꙑ тъ боꙗꙁнь ꙁгонтъ. протварѣѧ пѫть вѣрѣ
С
446.12—13
Изч
С
протварѣт
Нвб
Срв
творя, претворявам