Старобългарски речник
просѣꙗт 
просѣꙗт -просѣѭ -просѣш св Засея, посея слꙑшѫ же ꙗко  днъ къждо блжкѫ прѣдатъ. да съвръштъ сꙙ реено. же прѣдат братъ брата въ сьмрьть. л спрослъ стъ васъ сотона. просѣат акꙑ пꙿшенцѫ. нъ да нктоже не мнтъ ꙙда С 135.15 Изч С Гр σινιάζω просѣат Нвб просея диал НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР