Старобългарски речник
просьꙗт [сѧ] 
просьꙗт [сѧ] -просьꙗѭ [сѧ] -просьꙗш [сѧ] св несв 1. Просиявам, засиявам, заблестявам нкакоже бо вдѣхъ раба. нкакоже сьмѣрен бѣаше вдѣт. обраꙁъ  ѫжьство просвѣштааше сꙙ.  божьство просꙗше сꙙ.  ношено овꙑшааше сꙙ.  носꙙ славьꙗше сꙙ С 511.26 2. Прич. мин. деят. като същ. просьꙗвъше м мн Тези, които са просияли, които са постигнали святост пршъдъ любьꙁнѣ. къ просвѣштеню твого роꙁмꙑшлꙗꙗ. ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положхъ скоростѭ съконьат. гѹ повелѣваѭштѹ отьтъ тебе м вьꙁвѣштенаꙗ С 543.15 Изч С Гр ἐξαστράπτω просꙗт [сѧ] Нвб просияя, просиявам ЕтМл БТР АР