Старобългарски речник
простъ 
простъ -ꙑ прил 1. Прост, обикновен ꙗко паулъ нѣкꙿто пол҄ьскьі рата. ꙁдрꙙдь беꙁълобенъ  простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ С 169.5 мъш бо того ждове ѹмьръша боѧтъ сꙙ. цѣ  ашт простъ ловѣкъ лѣпо бꙑ пъват С 444.11 Който изразява простота, безхитростен, обикновен. кротъкъ бо  бе ꙁълобꙑ бѣаше  рѣѭ простѫѫ. не бо бѣѣше отъ н҄его съплетъка рѣемъ. не бо  вѣдѣѣше С 46.30 2. Открит, непресторен, искрен, чист свѣтльнкъ тѣлѹ естъ око. аще ѹбо бѫдетъ око твое просто. вьсе тѣло твое свѣтъло бѫдетъ М Мт 6.22 З, А, СК. Срв.Лк 11.34 М З блаженꙑ  велкꙑ антонї. ꙗко съвръшена стъ ꙁѣло дѹша го. хрстовъ же рабъ ꙁѣло простъ сꙑ. нѣ по колцѣхъ мѣсꙙцхъ хрстовоѭ благодѣтѭ ... сътвор мѹ хꙑꙁнѫ С 171.4 радѹѭ сꙙ такожде. же вждѫ отрокꙑ простомъ ѧꙁꙑкомь  дѣлесемь. пѣснь цѣсарѹ творꙙштꙙ С 333.1 3. Свободен пакꙑ готовꙙтъ ждове сьребро да въ адъ пѹстꙙтъ же въ мрьтвꙑхъ простъ С 424.29 4. Прост, който не превъзхожда останалите нъ да навꙑкнеш ꙗко не простꙑ го ѹенкъ прѣда. нъ отъ ꙁбранааго рꙙдѹ днъ С 409.12 5. Прост, обикновен простꙑ мꙙ котꙑгꙑ лшсте. се въ багърѣнцѫ облѣенъ сѣждѫ С 368.10 6. Прав, изправен  по тоⷨ҇ рееⷮ҇ дⷺ҇ прѣмѫдроⷭ҇ прⷭ҇о. слꙑшмъ. стааго евћлѣ. ппъ реⷮ҇е ѡⷮ҇ оаⷩ҇ СЕ 10а 18 7. Първичен, изначален, абсолютен еднъство бжства. вь трехъ сѫще ѹпостасехъ. несъмѣсъно прѣбѫдѫще. просто нераꙁдѣльно ꙇ непрстѫпъно СЕ 86а 20 въ простѫ ἁπλῶς Свободно, безконтролно того бо дѣлꙿма  ꙁѫб  ѹстьнѣ на ѹтврьжден҄ ѧꙁꙑка сътворенꙑ сѫтъ. да нколже въ простѫ ѹврьꙁъ ѧꙁꙑкъ двьр ꙁдетъ С 497.18—19 не простъ πανοῦργος Коварен, лукав, хитър бѣаше бо мѫжь тъ не простъ.  грѫбъ. нъ прокаꙁвъ. славоѭ  мѣнмъ. въꙁгражденꙑхъ на пѣсьꙿцѣ дшꙙ прѣльштаѧ С 214.25 просто жть ἰδιωτεία Чист, непорочен живот а се стъ ѹдьнѣ. же въ мноꙁѣ прѣмѫдрост с. простꙑмъ же жтмъ.  съмѣренмъ. отъгъна прѣмѫдростьно велан С 273.17 простъ бꙑт a) ἀνορϑόομαι Стоя прав, изправен ті съпѩті бꙑшѩ і падѫ. мꙑ же въстахъмъ і прості бꙑхомъ СП 19.9 b) συγχωρεῖταί μοι Опростен съм, извинен съм, получил съм опрощение ꙇ рекъ е. проста бѫд отъ вꙿсего недѫга. тѧ молмъ влко. прꙁьр нꙑнѣ отъ стꙑхъ жлщь свохь СЕ 40а 4—5 ра емѹ рещ. простъ бѫд отъ недѫга сего. ꙇ отрѣш  отъ ѫꙁꙑ сеѩ непрѣꙁннꙑ СЕ 40а 17 то како бол҄е въꙁьмѫ рее. оставш врагѹ грѣхꙑ.  простъ бѫдеш же къ владꙑцѣ съгрѣш. он бес цѣлбꙑ сѫтъ  беꙁ млост а с много мѣѭште ѹтѣшен  млостꙿ С 407.9 c) ἀφίεμαι Опростен е дългът ми тѣмь оно тьмѫ талантъ нарее богъ. ꙗже къ владꙑцѣ съгрѣшенꙗ. а с р҃ днар. прост р҃ днар. да простъ бѫдеш тьмѣ талантъ С 407.21 простъ люднъ Мирянин ⷠ҇ аще которꙑ простъ люднъ. вражъдѫ мꙑ. ѹдартъ ка.  окръвавтъ . і҃ день да покаетꙿ с СЕ 103а 24 простъ поставт ἐγείρω, ἀνορϑόω Изправя някого, накарам да стои прав  абе поставтъ ꙇ простъ. ꙇ къ людеⷨ҇ глⷮ҇е. свщенъ СЕ 95b 1—2  аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ. съвꙙꙁанама рѫкама  ногама ѹкро. ѡ гласа сло адъ спровръгъш ... ѡ гласа сло. раꙁно стоѧштꙙѧ ѹдꙑ. въ дно събъравъш.  простъ поставьш.  не бꙑвъшааго въ бꙑт прведъш С 317.11—12 простъ стат a) ἵσταμαι ὀρϑός Изправя се, застана прав страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого.  валꙙ сꙙ прде блꙁъ стааго.  ста простъ. ѹжаснѫшꙙ же сꙙ вьс отъ страха С 33.16—17 многѹ же асѹ мнѫвъшѹ. повелѣ ꙁꙙт  ꙁ врѣтшта. мьнꙙ ꙗко ѹмрълъ . ꙗкоже отрѣшшꙙ врѣтште. сковъ стꙑ ста простъ С 112.8 b) ἀνορϑόομαι Освободя се, отворя се аште невол҄еѭ бꙑсте сꙙ покланл. льжа б бꙑла мо сънъ. а бꙑ не проста стала моꙗ рѫкоѧть С 368.6 съ простомь срьдьцемь ἐν ἁπλότητι καρδίας Чистосърдечно, с открито сърце  да ѹвѣс ꙗко отъ дьне того отън҄елже пода м съ длъготръпѣнмъ.  простомъ срьдьцемь. нарее тꙙ гъ патрархѹ бꙑт. свꙙтѣ црькв сво С 122.14 М З А СК СП СЕ С Гр ἁπλοῦς λιτός ψιλός ἐλεύϑερος ὀρϑός ἰδιώτης φωτεινός Нвб прост ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА