Старобългарски речник
пространь
пространь
-ꙗ
ср
пространь мѣт
ἄδειαν ἔχω
Имам възможност, позволено ми е
он же прѣбꙑшꙙ рекше слава господѹ. сълѹ бо сꙙ намъ се на добро. простран бо мамъ бесѣдоват ба молт день ношть
С
134.13
Изч
С
простран
Нвб
Ø
