Старобългарски речник
пространъ 
пространъ -ꙑ прил Пространен, просторен, широк се море велікое пространое. тѹ гадіт імъже нѣстъ ісла СП 103.25 не мамъ кѫштꙙ н домѹ. да навꙑкнѫтъ же свѣтълꙑѧ домꙑ дѣлаѭтъ.  пространꙑѧ пртворꙑ.  длъгꙑѧ дворꙑ С 416.6—7 Образно. вьндѣте ѫꙁъкꙑм вратꙑ. ѣко пространа врата  шрокъ пѫть. въводѧ въ пагѹбѫ. ꙇ мъноѕ сѫтъ въходѧщ мъ М Мт 7.13 З А потръп ѹбо ꙙдо.  ѫꙁъкъ пѫть пае пространааго поꙿт. не штꙙдꙙште бо сꙙ же жт сьде вѣьнѫѭ мѫкѫ твортъ С 290.26 добрѣ же еуагг҄елстъ рее. двꙗ смокꙑ о ꙁакꙿхе. да съкажетъ ꙗко шрокꙑ  пространъ пѫть. дв прплетенъ стъ С 350.16 прде господь сь небесъ. жꙙдаѧ жꙁн ловѣьскꙑ. обрѣте шрокꙑ  пространꙑ пѫть. жꙁн сеѧ строѧшть С 351.15—16 д къ въторѹѹмѹ небес ꙁемьнѹѹмѹ. д къ пространѹѹмѹ облакѹ. вьꙁвѣст  мого пршьствꙗ росѫ С 248.5 на пространѣ ἐν εὐρυχώρῳ Нашироко  нѣсі мене ꙁатворілъ въ рѫкахъ вражъѣхъ. поставілъ есі на пространѣ ноѕѣ моі СП 30.9 М З А СП С Гр πλατύς εὐρύχωρος εὐρύς κοῦφος Нвб простран остар ВА НТ Срв пространен