Старобългарски речник
пространо 
пространо нареч 1. Прямо, откровено, искрено то  отьць не вѣдѣ сквоꙁѣ породѫ ходꙙ ... акꙑ штꙙ. го  глагол҄ꙙ. адаме къде с. кде сꙙ съкрꙑ. пото не нарее мѣста прьвааго. ждеже съ богомъ пространо бесѣдѹꙗше адамъ С 304.18 рее пространо лаꙁарь ѹмьрѣ.  радѹѭ сꙙ васъ дѣл҄ьма. да вѣрѫ мете ꙗко не бѣхъ тѹ С 314.18 2. Истински вьс ѹбо сьлѣмъ сꙙ вь тѣло дꙿно. не пльті дрѹгъ къ дрѹгꙋ сьмѣѭште. нъ дѹшꙙ кѹпьно къ любьвънѹѹмѹ сьвѫꙁѹ. прклѹпьꙗѭште. сце можемъ пространо насꙑтт сꙙ прѣд лежꙙштꙙѧ трепеꙁꙑ С 424.3 Изч С Гр μετὰ παρρησίας Нвб Срв пространно ’обширно’ ОА ВА АК ЕтМл