Старобългарски речник
проспатъ 
проспатъ м Главен оръженосец, началник на охрана агꙿг҄елъ же бж на небес бꙑвъ. растръꙁавъше же рꙁꙑ мѹ. ьстьнѫѭ го главѫ отъсѣкошꙙ. потомь же еѡфла проспаа.  по н҄емъ калста спаара С 64.9 Изч С От гр πρωτοσπαϑάριος проспаъ Нвб Ø